Право

Arwen — Wed, 04 Aug 2010 22:12:23 +0000

Правото е обществено-научна категория; в многовековната история на юриспруденцията неведнъж се е указвало, че когато се говори за право, трябва да се избягват универсалните определения, и в течение на времето общоприета дефиниция така и не е била създадена. Ето някои опити за такава:

- съвкупност от правила (норми), определящи отношенията между хората в социума;

- единствените еднакви за всички норми за свобода и справедливост;

Всички правни системи се занимават с една и съща материя, но отделните държави категоризират субектите на правото по различен начин. Общоприето е разграничението публично (отнасящо се до държавата и включващо конституционното, административното и наказателното право) – частно право. Съществуват още много видове право, като вещно, договорно, застрахователно, търговско, дори космическо. Ето съвсем накратко информация за някои видове право:

Международното право се дели на МПП (международно публично), МЧП (международно частно) и право на многонационални организации, каквото е ставащото все по-важно право на ЕС.

Конституционното право засяга разделението на властите, гражданските права, устройството на държавата. С гражданско-правните въпроси се занимава гражданското право.

За резюмиране на същността на договорното право често се използва латинското Pacta sunt servanda (споразуменията трябва да се спазват).

Търговското право е дял от частното право и обхваща въпроси, засягащи договорите и собствеността. То регламентира поведението на търговците и лицата, с които те влизат в правоотношения.

Правото на интелектуалната собственост засяга проблемите на патентите, лицензите, програмните продукти, търговските марки. Тук могат да се засягат и авторските права в Интернет - право на интелектуална собственост.

Все пак човек трябва да е наясно какво е неговото право в Интернет; трябва да е наясно и с други видове като: гражданско право, конституционно право и публично право. Разбира се, не се налага да се познават из основи. Напълно достатъчно е да сте наясно с основите на правото. В определен момент е необходимо да имате информация върху вашето право на наследство.

История на правото

Arwen — Wed, 04 Aug 2010 22:07:39 +0000

Историята на правото е тясно свързана със самата история на цивилизацията. Най-старите археологически свидетелства за наченки на правна уредба са от около 3000 г. пр. Хр., от Египет. Около 1760 г. пр. Хр. Крал Хамурапи регламентира вавилонската правна уредба, като я кодифицира и поставя на видни места из кралството изсечени върху камък закони. Следващите важни свидетелства за правни системи са гръцкото право и нормите, засвидетелствани в Стария завет.

Римското право е много силно повлияно от гръцката философия, но детайлите му са изработени от специалисти юристи. През столетията на съществуване на Римската държава тази система от норми била приспособявана към социалните условия.

Римското право играе огромна роля в развитието на правната наука изобщо, както и в създаването на идеята за обща европейска култура. През XI век интересът към него се възражда и впоследствие римските норми залягат в основата на това, което бива изградено като правна система на европейските държави.

Ислямското право (шериатът) се развива основно между 700 и 1100 г.

Юриспруденцията в Индия и Китай се развива през Средните векове, тамошните правни традиции се различават съществено от европейските.

Относно право на наследство са спорели още в древността. Така, например, и за право на наследство започват да се създават закони, които трябва да се спазват от всички.